Ако търсите приятна неангажираща романтична комедия, с която да релаксирате след като приспите детето с чаша вино, ви препоръчвам Look both ways (2022, Netflix). Филмът не е дублиран, има английски субтитри, но ако обичате да си поддържате нивото на езика, може спокойно да се слуша и гледа без субтитри.

Това не е типичната американска романтична комедия макар, че не липсва сцена на шумен и див колежански купон по случай дипломирането на главните герои Натали и Гейб. Разбира се, няма как да се избяга от клишето за еднократната нощ между двамата добри приятели и сцена в тоалетната (това е нещо като крайъгълен камък за американската романтична комедия, нарежда се в топ 10 на задължителните атрибути), където Натали, в компанията на най-добрата си приятелка, чака да минат заветните 2 минути от направата на тест за бременност, за да се изправи пред истината, затова как ще изглежда бъдещето й. 

И тук започва наистина интересната част - ако филмът следваше добре познатия клиширан template на подобни комедии, от тук насетне фабулата щеше да се развие в посока неочаквана изненадваща бременност, която обърква всички планове и поставя двама млади човека в ситуацията на родителството преждевременно. Да, ще видим този сюжет. Но едновременно с него, сценаристите са ни подготвили и паралелна реалност - в която Натали се мести в Лос Анджелис, точно както е планирала, в преследване на целите си за успешна кариера като илюстратор-аниматор.

Вероятно всеки от нас някога е бил в ситуация, в която си е задавал въпросът “Ами ако…”, затова много лесно и естествено историята грабва вниманието ни от този момент нататък.

Главната героиня, Натали ( изиграна от Лили Рейнхарт, която между другото удивително много прилича на Британи Мърфи) не е типичният персонаж в американска романтична комедия, даже тъкмо напротив. Натали е много целеустремена, умна и красива млада жена, която от съвсем малко момиче знае какво иска да прави - да рисува и с помощта на подкрепящите си родители е стигнала до момента, в който планира професионалната си кариера и бъдещето си в идните 5 години. Завършването на колежа бележи за нея старта на 5-годишния й план за осъществяване на дългогодишната й мечта и успешна професионална реализация в Лос Анджелис. Натали е много старателна и организирана личност, фокусирана върху целите си, често перифразира известната реплика на Бенджамин Франклин "If you fail to plan, you plan to fail" - ако се провалиш в планирането, значи планираш да се провалиш. Акцентът върху личните й характеристики е важен, защото ще бъде основата, върху която се изгражда цялостният образ на героинята и мотивацията й да взима правилните или неправилни решения.

И още в следващата сцена виждаме тази така отговорна млада жена да пие алкохол със своя приятел в библиотеката, да крещи от вълнение, пак в същата библиотека, в пристъп на въодушевление и радост, а след недълго увещаване от страна на Гейб - това прераства в приятелско преспиване за отбелязване на дипломирането им. 

Няма как този cringy момент да се подмине, но контрастът между личността на Натали и това спотанно, необмислено, неразумно и нелогично решение, изглежда още по-нелепо, когато тя моли Гейб да не превръщат този един път в нещо особено “promise me, this is not gonna be a big deal..”. Отговорът “what could possibly change” е прелюдия към онзи момент, когато Натали прави два теста едновременно в тоалетната, защото ако нещо може да се промени в живота на двама човека в следствие на един непланиран и необмислен сексуален акт, то това ще бъде позитивният тест за бременност месец по-късно.

Режисьорското решение да се представят реакциите на Натали в двете паралелни реалности, когато разбира резултата от тестовете за бременност, в един кадър, е чудесно. Монтажът е прекрасен, а сцената е наситена с емоционален заряд, което дава възможност зрителят да я съприживее.

Разбира се, по-интересната за мен от двете реалности, е тази, в която Натали е изправена пред истинска житейска дилема относно бъдещето си. Това 22-годишно момиче, което има план за 5 години напред и е изключително педантичнo и последователнo в спазването му, прави тази една необмислена крачка и се оказва, че плановете й са без значение, защото е попаднала в онези 2 процента от статистиката, в които употребата на кондом не я е предпазила от забременяване. 

Натали се опитва да асимилира случващото й се и все още е в състояние на отказ да приеме действителността, “I can’t be pregnant, it’s not in our plans”. Да, бременността не присъства в нейния 5-годишен план, тя е взела мерки да не изпада именно в тази ситуация и не може да проумее защо й се случва. И ето тук филмът започва да има стойност и замисъл, вече не гледаме поредната роматична комедия, вече имаме наистина стойностен сюжет, защото както и да се развие ситуацията, тематиката  е актуална политическа тема. Какво ще направи тази жена, какво ще избере, ще продължи ли да следва плановете си или ще поеме по пътя на майчинството? Абортът възможен избор ли е? Как ще реагира Гейб относно бременността? 

Свикнала съм в типичната американска роматична комедия да няма дълбоко философска и политическа тематика, но ето, че бях приятно изненадана. Изборът, който седи пред бременната Натали. Чий е той? Има ли всъщност съмнение чие е решението една бременност да продължи или не? Макар, че не би трябвало да има, знаем, че едно от политическите събития, които белязаха 2022 година и ще остане в историята като черно петно за правата на жените, е именно забраната за аборт в няколко щата в Америка.

Затова и реакцията на Гейб, когато разбира за бременността е много важна, неговите думи “This should be your choice, it is your choice.. I’m pro-your choice” - "Това трябва да е твой избор, това е твой избор, аз съм ЗА твоя избор", звучат почти като лозунг. Това са думи, които олицетворяват как следва да изглежда истинската подкрепа и истинската свобода на избор на жените.

Преди да премина към анализа на същинската сцена на раждането на Натали, ще отделя малко внимание и на момента, когато Натали води Гейб в къщата на родителите си, за да им каже, че е бременна.

Тя отива без предупреждение, изненадва родителите си, както с визитата си, така и с новината за бременността. Натали е на 22 години, но въпреки това реакцията на родителите й е все едно е тийнейджърка, която е правила необезопасен секс. Ситуацията не е такава, Натали и Гейб са взели предпазни мерки, но бременността е факт. Макар, че сцената е тежка за гледане, защото е твърде преекспонирана на моменти, е и една от най-добрите във филма. Защото илюстрира по много реалистичен начин реакцията на родителите. Да, може би като зрители сме очаквали това семейство да реагира по-премерено, чувствата да са по-контролирани, разговорът да е по-конструктивен, но е точно обратното. Защото майка и баща й са в шок, защото познават дъщеря си, защото за тях е също толкова трудно да асимилират информацията, колкото беше за самата Натали. 

Осъдителното отношение към Гейб, към това как той и Натали са си позволили да изпаднат в тази ситуация, а дори не са "нещо", нямат романтична връзка - е всъщност много автентична реакция. Това, че Гейб е там, само по себе си, показва колко отговорно е постъпил, че той не е просто някой случаен човек, той има връзка с Натали, приятелска такава и ще бъде до нея, както сега като буфер, който да обере негативите, така и след това, когато се появи бебето. 

Майката и бащата на Натали не могат да й бъдат подкрепа в този момент, би било твърде нереалистично ако емоциите им бяха различни. Те туко-що са разбрали, че една и тяхна мечта се е провалила. Техният живот също следва да се промени по непредвиден начин от така стеклата се ситуация, имат нужда от време да приемат случващото се. Имат нужда да минат през фазата на отказ, че това се случва именно на тяхната дъщеря, че нейният живот ще бъде завинаги променен, да минат през фазата на гняв и мъка, за да стигнат до приемането. 

Страхотно е режисьорското решение родителите да излязат от стаята, но да ги виждаме през прозореца на верандата, това някак ни приобщава, все едно седим на жълтия диван до Гейб и Натали.  Да чуваме как спорят, как майката на висок глас обсъжда как това бебе ще провали бъдещите планове на дъщеря й, но и как ще провали техните планове и техния живот - животът, който са планирали да имат сами след като Натали замине за Лос Анджелис, отдадени един на друг и на пътешествия, животът, който са мечтали за себе си като двойка преди дъщеря им да се прибере бременна.  Натали всъщност трябва да моли родителите си да й позволят да се премести у дома и всичко става още по-неудобно, когато Гейб решава, че в този момент ще предложи брак на Натали като най-логичната стъпка след настъпилите събития. 

Тук не само майката на Натали възразява силно, но и самата Натали. Тя не разбира брака като задължение, произтичащо от дадени действия, а като акт на любов. Тяхното приятелство не е достатъчно, за да се обвързват с брак, тя вижда себе си и Гейб като родители, които заедно отглеждат детето си, споделяйки отговорностите, не като съпруг и съпруга.

До тук ще спра с анализа на героите и ще се съсредоточа над това как е представено раждането като процес, ранното родителство и майчинството, доколко е реалистичен образа им, къде има достоверност, къде не и можем ли да вземем нещо полезно като идея от филма по отношение на тези теми.

Бременността

Сцената, която бележи старта на раждането ни показва Натали, седнала заедно с Гейб на верандата и в този момент тя казва колко много мрази тези книги (книги за родителство), защото всеки казва нещо различно и не знае как да разбере кой родителски модел да следва.

Да, абсолютно реална ситуация, в която може да изпадне всяка бременна жена, която иска да се подготви за раждането и живота с новородено, но информацията, която получава често е разнопосочна и трудна за филтриране. В книжарницата с еднакъв ентисуазъм ще Ви продадат отдавна неактуалното като информация четиво на известния д-р Спок (но пък с голям тираж и познат на поколението на родителите ни), така и гръмки нови заглавия като Ръководство за нови родители или Как да отглеждаш деца for Dummies, силно НЕ препоръчвам нито едно от посочените. Личните препоръки на други майки, могат да направят още по-объркваща ситуацията, защото всеки има лични предпочитания и собствен модел на родителстване. Това, което ще Ви помогне, ако очаквате първото си дете, е да избирате книги, курсове, материали, които използват като източници научни изследвания и съвременни научни препоръки. Първото, което може да направите е да видите препоръките за хранене и отглеждане на бебе на Световна Здравна Организация, на Американската Асоциация на Педиатрите, на Канадската Асоциация на педиатрите, на УНИЦЕФ, всички тези международно признати здравни организации имат официални сайтове и публикувани guidelines -указания. Ако търсите добро четиво за отглеждането на бебе, написано на прост, разбираем език, но което се базира на научни доказателства “Книга за бебето” на д-р Сиърс ще Ви даде всичко нужно, за да се подготвите за живота с вашето бебе до 2-годишната му възраст.

Раждането

Но да се върнем на Натали. Докато с Гейб обсъждат трудността да решиш кой родителски подход да избереш за детето си и как да подбираш в морето от информация, тя споделя, че смята, че е усетила контракция “I think I’m having contractions, I’m scared, we gonna screw this up”. До тук добре, Натали е усетила първи контракции, уплашена е, притеснява се да не се провалят с Гейб, появата на бебето е близо и това предизвиква стрес и дори паника. Следващата сцена обаче ни показва как Гейб трескаво събира връхни дрехи и товари колата, двамата толкова бързат при първи контракции да тръгнат към болницата, че дори не успяват да се обадят на родителите на Натaли преди да се качат в колата. Така ли се случва наистина? Веднага ли след първите контракции тръгваме? Какво правим, когато усетим нещо, което смятаме, че е контракция и това е първо бебе?

Със сигурност НЕ тръгваме панически към болницата. И това е един много упорит и повсеместен мит, който често виждаме като повтаряща се тенденция в киното. Разбира се, че няма как да ни покажат целият процес на раждането, но тази сцена просто не е реалистична. Една жена, която до сега се е оплаквала от цялата изчетена литература на тема бременност и отглеждане на бебе, изведнъж изпада в паника от усещането на първа контракция? Ако Натали е такъв control freak, който планира всеки детайл от стъпките към желаната кариера, няма как да не планира и всяка стъпка от предстоящото й раждане и съответно е абсурдно да не започне да засича контракциите, да опита да релаксира, да види дали ще прогресира раждането. Дори да приемем, че някак е пропуснала курсовете за родителите и книгите за раждане, логично би било да се обади на акушерката / акушер-гинеколога си преди да тръгне към болницата. 

Едно първо раждане не прогресира със скоростта, с която ни е представено в тази история. От тръгването при първи контракции до влизането в болницата и болничната стая - Натали за час (дори да си представим 2 часа да е бил пътят до болницата) от латентна фаза на раждане е в активна. И това е голямо НЕ по отношение на автентичност и реалистичност на илюстриране на процеса на раждане. В една типична ситуация жена, която ражда първото си дете, може да прекара няколко часа или дори дни в нерегулярни контракции, обичайно е едно първо раждане да започне с контракции, които спират и започват 2-3 дни.

Ако допуснем, че толкова бързо е преминала ранната фаза на раждането, тогава Натали е имала започващи и стихващи контракции поне няколко часа преди заветната фраза, че мисли, че е усетила контракция туко-що.

Следващият диалог, който ще чуем между Натали и Гейб, може да звучи забавно, странно, дори абсурдно на повечето зрители, но всъщност печели одобрението ми по отношение на реалистичност:

- We should stop at Whatarbuger on the way,

-For what?

 -Because I need to eat. They’re not gonna let me eat there.

 -That’s probably for a reason.

 -No, I am about to push a baby out of my vag and I’m gonna do it after eating a buffalo chicken sandwich.

Натали иска по пътя към болницата да спрат, за да си купи сандвич. Гейб обаче е озадачен и тогава тя му обяснява, че в болницата няма да й дадат храна. Ето тук става ясно, че Натали е запозната с болничната политика и протокол - а именно въздържание от храна (понякога и вода) по време на раждане. Такъв е и протокола в повечето болници в България (изключение са акушерските практики), като дори приемът на вода не се разрешава, обикновено дават навлажнена марля, до която да се допрат устните или кубче лед. Тази практика за забрана на прием на течности и храна е въведена въз основа на едно старо научно изследване (Mendelson, 1946), което към днешна дата е неактуално, но все още това е практика в нашите родилни отделения.

Отварям скоба за малко история и факти - храна и вода не се разрешават заради синдрома на  Менделсон – състояние, при което стомашното съдържимо или стомашна киселина се  аспирират по време на обща анестезия. През 40-те години обаче (когато е направено изследването и въведена тази практика) жените често били упоявани по време на раждане и упойката се е въвеждала със съвсем различна техника от сегашната. За 80 години медицината има огромен напредък, съответно и техниките за поставяне на анестезия са усъвършенствани. Рискът от този синдром съществува реално само при употребата на пълна упойка (и пак е изключително нисък) и затова официалната препоръка е при нужда от спешно секцио да се прилага епидурална анестезия.

Раждането е дълъг процес и изисква много енергия, не случайно по интензивност се сравнява с бягането на маратон, при раждане горим между 50-100 kcal за час. Обикновено при силни контракции жената няма апетит, така, че не би било проблем ако отиде вече със интензивни контракции в болницата. Но ако раждането е предизвикано с медикаменти или много продължително и изтощаващо, тогава въздържанието от храна и вода може всъщност да се окаже причина за липса на прогрес. Защото матката е мускул и ако нямаме енергия, ако сме изтощени, то тогава и матката може да спре да контрахира. А сега да си представим, че не може да пием вода часове наред и реално тялото ни е обезводнено. Повишава се нивото на калий в клетките, което пък пречи на механизма на действие на мускулите.  Ако сме крайно изтощени и раждането не прогресира - най-честият изход е секцио.

Затова Натали много разумно и практично се подготвя за предстоящето раждане с отбиването и хапването на сандвич, в момента, когато все още раждането е в ранна фаза и има апетит, все пак тялото й ще има нужда от много енергия по-късно.

Друг много хубав момент, който ни показват във филма е как изглежда едно подкрепено раждане или иначе казано - раждането с придружител, в случая на Натали - Гейб и майка й са при нея в стаята за раждане, а баща й изчаква в коридора. Натали през цялото време има подкрепата, както физическата, така и емоционалната на своите близки. Точно така трябва да изглежда всяко раждане, защото всяка жена заслужава да има позитивно преживяване на раждането си и присъствието на избран от нея придружител е едно от условията, за постигане на това.

Вторият период на раждането е представен много набързо, виждаме лицето на Натали в близък план, тя е легнала на магарето, стискаща ръката на Гейб, чуваме отброяването на числата до четири и точно тогава много внезапно - гримасата на усилие при напън, се сменя с изненадващото крещене на Натали, а веднага след това чуваме бебешки плач. За актьорската игра е най-предизвикателно да се пресъздадат именно напъните и за съжаление Лили Рейнхарт не успява да се справи със задачата.

Средно вторият период на раждането (напъните) продължава 1-2 часа при първо бебе. В случая обаче зрителят остава с впечатлението, че много бързо се случва същинското раждане на бебето. Другото, което е важно да отбележим, че тук ни показват дирижирани напъни (Валсалва маньовър, purple pushing). Какво представляват тези дирижирани напъни - след дълбоко вдишване, жената трябва да задържи дишането си и да напъва, обикновено за около 10-20 секунди. Това често е придружено от възгласите на медицинският персонал, който отброява на висок глас със 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10. А после следва нов напън с ново задържане на дишането и ново отброяване. Тъй като дирижираните напъни крият някои рискове, показването им като рутинна практика не само тук, но и в повечето филми/сериали е по-скоро минус за зрителите. Подсъзнателно приемаме този метод като нормален, а всъщност най-нормалното нещо във втора фаза на раждането е просто да слушаме тялото и да напъваме - когато ни се напъва. Това е много могъщо чувство и трудно ще го изпуснете. Дирижираните напъни биха били полезни, ако жената няма чувствителност и не усеща напъни заради епидурална анестезия например. Доста по-ефективно и бързо би било раждането, ако жената не лежи по гръб, а има свобода на движение и избор на поза, но уви, тук филмът е реалистичен и в повечето случаи в болниците избор на поза за напъване не е възможно.

Постпартум

Да бъдеш родител за първи път е трудно. И филмът ни дава добра представа за това. Особено добре е представен постпартум периодът и първите месеци на Натали и Гейб като родители. Безсънните нощи, плачещото бебе, отчаянието, умората… това наистина се случва с новородено бебе и ако сме имали идеята за едно прекрасно малко спящо създание в креватчето си по цяла нощ, ще ни предстои да се срещнем с неудобната, неприятна и изморителна истина, че малките бебета се будят често, хранят се често и това не е проблематично, това е нормално, нужно и най-важното - не е вечно, а просто период, през който преминаваме заедно с бебето си. 

И в тези моменти е толкова важно да имаме партньора си до себе си. Независимо дали той ще ни подаде чаша вода и възглавница или ще стане да погушка бебето, тази подкрепа е незаменима. Адмирации за младия татко Гейб, който самоотвержено се опитва да приспи дъщеря си. Но има нещо, което прави впечатление - защо Гейб се опитва да приспи детето с люшкане и гушкане по средата на нощта? Защо просто Натали не накърми бебето?

Да, бебетата се хранят и през нощта! Освен това в кърмата се съдържат хормони, които подпомагат съня на бебето, тоест кърменето ще нахрани и приспи бебето. В следващия кадър виждаме Натали да изцежда кърма с електрическа помпа, а бебето е заспало. Това още повече задълбочава усещането, че някак храненето е изключено като възможна причина за този неистов плач и нежелание за сън. Разбира се, може бебето да има проблем със засукването, може да трябва да приема кърма с шише, но би следвало тази сцена да е преди, а не след заспиването на бебето. 

Нещо, което щеше да направи филмът по-добър и по-задълбочен на тема майчинство щеше да е именно сцена на кърмене или сцена на даване на изцедената кърма, някак този важен аспект от ежедневието на майката, е изпуснат и сцената с изцеждането по-скоро изглежда като реклама на помпата, а не като реален акцент и допълващ елемент към историята.

На следващия ден, след тежката безсънна нощ, виждаме Натали много тъжна, унила, плачеща сама на дивана. Харесва ми как, нарочно или случайно, жълтият диван е превърнат в мястото на важните разговори между дъщерята и родителите. Майката на Натали забелязва, че дъщеря й не се чувства добре, пита я как е. Отговорът “добре съм, това е от хормоните” е огромна червена лампа, която майка й забелязва и й дава нужната подкрепа: “искам да знаеш, че това е нормално, знам, че не го чувстваш така, но знай, че е.” И ако някога чуете от ваша близка, сестра, приятелка, от съпругата Ви, че е добре и това са просто хормоните, не трябва да подминавате тези думи. Защото да имаш бебе е изтощително, изисква много от енергията, времето и емоциите на новата майка. Понякога грижата за новороденото бебе може да ни носи едно чувство на непосилност, сякаш това ежедневие ни поглъща и не остава нищо от нас самите. Внезапното осъзнаване, че от сега нататък, всеки ден и всеки час от всеки ден, си отговорен за този нов, така уязвим малък човек, може да бъде страшно плашещо. Реалността може да бъде тежка, особено ако не сме имали реалистични очаквания. Постпартум тъгата и постпартум депресията са реални и се случват изключително често. Тук сценаристите са се справили чудесно с диалога, майката на Натали казва:

“Има нещо, което се случва, когато забременееш и никой не говори за това. Но ти скърбиш.. скърбиш за човекът, който си била. Защото истината е, че независимо колко си искала да станеш майка, никога повече няма да не бъдеш майка. Не искам да те плаша, но това изисква огромно психологическо адаптиране, защото пускаш старото си аз… Но татко и аз сме до теб”.

Postpartum blues. Харесва ми терминът на английски, защото придава мелодичност, някак облича в музика това чувство на загубеното предишно Аз. Да страдаме за себе си, да страдаме за това какви сме били преди да станем майки, това е част от процеса и да, никой не те подготвя за тази част от майчинството. Често пъти дори се случва при споделяне в майчински групи това състояние да бъде неглижирано или дори заклеймено, защото "как може да скърбиш, когато трябва да си най-щастливата майка"..."Как може да не си влюбена в бебето си, а да скърбиш за времето преди него?" И това се нарича mom shaming, да засрамваме други жени, заради искреността им как преживяват майчинството си и всъщност това поведение може да е симптом за потискане на собствените негативни чувства.

Нормално е Натали да се чувства тъжна, нормално е да скърби, нормално е да иска предишния си живот, защото от тук насетне нищо няма да е както преди и нищо никога няма да е по план. Защото ако нещо е научила досега, то е, че да имаш план не е достатъчно, че непредвидимите обстоятелства са факт и това е безкрайно плашещо за хора, които имат нужда да контролират всеки аспект от живота си. Е, бебетата успяват много бързо да ни научат на търпение.

Следващата сцена е в банята, където майката на Натали и баща й са с нея. Гейб влиза и пита какво става, а бащата на Натали му обяснява, че ще подстригват косата й. Натали споменава, че се чувства отвратена от себе си, когато баща й се включва с репликата, че активно се борят с проблема й. Новата прическа кара Натали да се чувства по-зле, защото изглежда като “майка”, а репликата на баща й “но това е добре нали?”, сякаш нарочно подчертава колко отчаяно иска Натали да избяга от тази своя нова идентичност. За да си припомним, че гледаме американски филм,  ни илюстрират нуждата от промяна, която Натали изпитва, чрез новата прическа. 

Все пак има чар в тази cliché сцена. Известната реплика на Коко Шанел "A woman who changes her hair is about to change her life" се отнася именно до силата на промяната, която идва с една такава, на пръв поглед, простичка промяна като подстригването на косата. Промяната не е толкова външна, колкото вътрешна - жената търси увереност и сила с промяната във външния си вид. Разделя се с една предишна своя версия, за да започне ново начало, подстригването на косата има символично значение - приемане и приветстване на тази нова промяна в живота на Натали. Тя търси начин да приеме новата си социална роля, да се помири с новата нормалност на ежедневието си, да се сбогува с всички онези неосъществени планове и мечти. Трудна е обаче всяка трансформация, а майчинството е най-голямата житейска трансформация, която всяка жена изпитва и е естествено Натали да се чувства изгубена, postpartum blues е реално и често случващо се състояние и ни трябва много любов и подкрепа в това уязвимо и самотно време, за да го преодолеем.

Диалогът, който следва между Натали и Гейб е красива репрезентация на това как един подкрепящ и обичащ партньор вижда своята половинка. Посланието, което носят думите на Гейб, е общовалидно, това са думите, които всяка нова майка трябва да чуе и трябва да знае. Много е простичко, може би дори звучи леко наивно, че като кажем "справяш се страхотно" ще окажем нужната подкрепа, но е точно така. Емпатията е не само да слушаме, но наистина да чуем какво ни казва човекът насреща, да признаем и приемем чувствата му, да го уверим, че всичко е наред и че се справя. Това и прави Гейб, валидира чувствата на Натали и й помага да види ситуацията от неговата перспектива, а именно колко невероятно трудно е да се грижиш и опазиш едно малко човече живо и здраво всеки ден, колко много изисква от жената - физически и емоционално, и колко силна жена е тя. И щом може да се справи с това, може да се справи с всичко от тук нататък в живота си:

- Чувствам се така, все едно нямам живот вече. Защото не рисувам, не виждам приятелите си, не правя нищо..аз съм просто съм това.

- Не, не, ти си всичко, ти правиш всичко и то с 2 часа сън на всеки 3 дни, ти се грижиш и опазваш жив за този малък човек съвсем сама и това е невероятно. Справяш се страхотно. И това ще бъде най-трудното нещо, което някога си правила в живота си. И когато това премине, ти ще полетиш сякаш самият Илон те е построил, като ракета..Обещавам ти!"

С много любов към всички онези майки, които имат нужда в този момент да го чуят - майчинството е трудно, наистина трудно и е огромно предизвикателство всеки ден. Понякога дните са прекрасни и искаме да ги запечатаме завинаги в съзнанието си, а понякога са ужасни, депресивни, монотонни и ни се иска да се качим в колата и да избягаме до морския бряг, за да бъдем сами...със себе си. И това е нормално, защото сме хора. И имаме нужда от време за себе си! Дайте си време, в което да правите нещо, което ви прави щастливи, нещо, което да правите сами със себе си! Дори това да е гледане на филм късно вечер след приспиване на децата :) <3

Непланирана бременност, раждане и постпартум период - как изглежда майчинството на Натали в Look Both Ways