Голямото очакване на разкритие. Раждането на Рейчъл в сериала "Приятели".

Но и да ги нямаше тези фактори - Рейчъл ражда първото си дете, т.е. не е реалистично да очаква бебето да се роди за час / два или пет, 10-12 часа или повече - да. Някои първи раждания отнемат даже 2-3 дни. За целите на комедията на дългото очакване на Рейчъл се противопоставят образите на жените, които идват и раждат бързо. Рейчъл пита акушер-гинеколога си “от 17 часа съм така, три жени дойдоха и си тръгнаха с бебета. Кажете ми добра новина. Колко см е разкритието ми, 8, 9?” , отговорът е разочароващ - само 3 см. Когато жената чуе това, може да изпита силна демотивация и съмнение в себе си. Започва да се пита : Ако на 3 см ме боли така, какво ще е на 8 см. Ако толкова време отнема разкритието, ще имам ли сили да напъвам? Жената може да изпитва силни чувства в този момент, да е отчаяна, дори гневна. Може да иска всичко това просто да свърши, защото не вярва в себе си вече. И в такива моменти е решаващо кой е до тази жена. Има ли подкрепа или е сама в стаята? Защото ако има подкрепа, от партньора си или от дула, както емоционална, така и физическа - да се облекчи дискомфорта й, да й се предложи друга поза, дори да се разсее, говорейки с някого за нещо различно от фиксацията върху процеса, тогава шансът да роди естествено е голям. Ако обаче е сама - отчаянието, страхът, тъгата лесно водят до самосъмнение в личните способности.

Ако някога сте катерили някой връх в планината - този момент на самосъмнението, отчанието, изтощението дори, идва малко преди да се озовете в подножението на върха. Виждате целта си, толкова е близо, но е и толкова далече, имате чувството, че пътят е безкраен, а тялото ви не може повече, като разглобено е. Имате два варианта връщане назад - или да продължите въпреки изтощението, болката и съмнението, че някога ще стигнете. И когато в този момент срещнете някой, който туко-що се спуска по обратния път надолу и Ви каже “съвсем малко остана, не се притеснявай, близко е, ще успееш” това действа като внезапен заряд с енергия. Рейчъл има нереалистични очаквания за раждането си от самото начало, липсва й търпение и информираност за процеса, тя не знае как протича едно физиологично раждане, не разбира защо всичките тези жени раждат преди нея, не знае колко реално е разликата между 2 см и 10 см разкритие. Ако имате нереалистични очаквания, винаги ще бъдете разочаровани от начина на развитие на раждането. Дори то да е бързо и лесно преживяване, което за голям процент от хората би означавало хубаво раждане - е нормално да се чувствате зле, ако сте била изненадана, ако е станало преди да сте готова за това емоционално, ако сте искала подкрепата на партньора си например, а той не е бил допуснат, ако сте искала контакт с бебето, а са Ви го взели от неонатология без обяснение, ако са Ви казали да почивате - вместо да Ви дадат да го гушкате и кърмите. И това е легитимно чувство. Това е Вашето раждане и Вашите чувства имат значение. И е важно да намерите подкрепа и човек/ хора, с които да споделите преживяването на раждането си. Защото “важното е, че сте здрави че бебето е здраво” и прочие вариации, са фрази, които не помагат, а просто обезценяват чувствата Ви. Важно е да споделите с някого, защото историята на раждането на Вашето дете, е история, която ще помните цял живот. И всяка жена има нужда да я осмисли, да я приеме и да я осъзнае, това е важно за емоционалното и менталното Ви здраве, не го подценявайте.

Представете си колко по-различно щеше да е за Рейчъл преживяването на раждането й, ако беше останала вкъщи, заобиколена от всичките й приятели (вместо да седят в коридорите), които да си говорят с нея, да й помагат с масажи (Фийби все пак е масажист), с ароматерапия, с приятна вана и обливане на кръста с топла вода. Колко по-бързо щеше да се случи ангажирането на бебето в таза, ако заемаше вертикални пози, разхождаше се от време на време, слушаше тялото си. Колко по-приятно щеше да е Моника да й приготви лек обяд и чай например, за да не е изтощена, докато дойде време за напъните. Колко спокойно щеше да е да е вкъщи, вместо да трябва да комуникара с 5 различни семейства около нея, чиито бебета се раждат преди нейното. А колко фрустрация и гняв щеше да си спести по начало, ако знаеше, че има много време докато достигне разкритие и може да си почива активно преди това.

В края на епизод 23 се срещаме с последното семейство, с което ще дели стая Рейчъл - а именно Джанис и съпруга й. Раждащата Джанис “с контракции и всичко останало” както я определя Рос, е много важен образ в сериала, самото й присъствие създава определено настроение на хумор. Всяка добра ситком комедия има своите т.н. постоянно случващи се шеги -running jokes, които са повтарящи се елементи през различните сезони и допълват историята. Връзката на Джанис с Чандлър е running joke, но образът на героинята е повече от това. Да, тя е шумна, досадна и изнервяща, тя е дразнител и често приятелската група си позволява остри и груби шеги по нейн адрес. Но Джанис винаги е искала просто да бъде част от техния приятелски кръг, винаги е била лоялна на Чандлър, дори след връзката му с Моника, която тя силно подкрепя и отказва да саботира. Тя го обича и искрено желае щастието му. Джанис е онзи външен човек за групата, който идва във всеки важен момент обратно в животите на героите и обикновено сценаристите изказват онези истини или недоизкани мисли, които самите ние имаме като зрители за дадена ситуация. Както се случва и в този епизод - Джанис споделя на Рейчъл колко й се възхищава за избора да бъде самотна майка и да се справи с отглеждането на бебето сама. Рейчъл отговаря, че няма да е сама и има Рос. И тогава Джанис поставя въпроса - а когато срещне друга? Въпрос, който се оказва и катализаторът за Рейчъл да обмисли отново взаимотношенията си с Рос и дали не е редно да дадат шанс на връзката си, това и ще е следващата смислова линия, която предстои да видим в сериала.

Самият факт, че Рос е до Рейчъл в този момент като нейн придружител, показва, че намеренията му към нея и към детето им са сериозни. И той се справя добре като birth partner. За съжаление, в нашия контекст преводът на този термин е просто придружител, а това далеч не описва реалната му роля. Това е човек, който оказва продължителна физическа и емоционална подкрепа на раждащата жена. И макар да не виждаме много от неговото поведение, има достатъчно детайли - прави й масаж на кръста, седи плътно до леглото й, държи й ръката, успокоява я в момент на паника, води комуникацията със съседите по стая. Единственият път, в който виждаме Рос извън стаята, е когато майка му идва в коридора, за да му предаде пръстена на баба му с надеждата, че ще предложи брак на Рейчъл. По време на напъните поддържа крака на Рейчъл и я мотивира и уверява колко добре се справя. С убеденост мога да обобщя, че Рос се справя прекрасно като подкрепа на Рейчъл и може да е за пример на партньорите, които желаят да присъстват на раждането на детето си.

Моментът, когато най-накрая Рейчъл навлиза във втора фаза на раждането - разкритието е пълно и идва ред на напъните, сцената е объркваща и не до там достоверна. Първо, не виждаме никаква промяна в поведението на Рейчъл, тя говори без затруднение, напълно в състояние да разсъждава, дори проявява раздразнимост и яд, че Рос се опитва да намери правилни думи да я успокои, сякаш не усеща контракции изобщо. В този етап от раждането, жените обикновено са доста по-съсредоточени и самовглъбени в процеса. Дискомфортът от преливащите една в друга контракции може да е доста интензивен и всяка почивка е възможност за поемане на дъх. Рядко ще водите дълъг диалог с раждащата жена в този момент. По-скоро ще я чуете да вокализира (да издава даден звук) в унисон с градиращия дискомфорт на контракцията и да притихва на всяка почивка. Но определено жената може да е раздразнителна и гневна, може да не иска да я пипат, да не иска да говори, да не иска да се движи или мести от удобната й поза. Може да е отчаяна, да иска упойка, да смята, че не може повече да издържи.

Уточнението, че вече са минали 21 часа откакто Рейчъл е в болницата, някак ме кара да задам въпроса - защо не видяхме веднъж да пие вода или да се нахрани? 21 часа, прекарани в контракции е много изтощително начинание и щеше да е добре да покажат поне една сцена, която предполага, че е приела някаква храна или вода. Но нека го отдадем на късото екранно време. Рейчъл е въведена в т.н. родилна зала и ражда легнала на родилно легло, това е типично в повечето родилни отделения, всъщност може да отбележим като добра практика, че леглото е надигнато и е в полу-седнала позиция, което е много по-удобно за майката, и бебето. За самото физиологично раждане обаче е най-добре жената да може да заеме желана от нея поза, като при вертикалните такива (права, клекнала, на седнало столче) гравитацията спомага за по-лесното раждане на бебето. Ако искате активно нормално раждане (със свобода на движение и и раждане в избрана от Вас поза), тогава отново може да се насочите към акушерските практики като вариант за Вашето раждане.

Това, което е абсолютна дупка в сюжета е, че бебето на Рейчъл се оказва в седалищно предлежание и излиза с дупе напред. Прекрасно е, че виждаме естествено раждане на седалищно бебе. Но как за 21 часа в болницата след множество прегледи за разкритие и макар да не са показани - неминуемо поне 1 преглед с ултразвук, д-р Лонг установява чак при напъните, че бебето е седалищно? Просто е невъзможно.

Доста бързо и лесно се случва раждането на Ема, въпреки седалищното предлежание, а в действителност би отнело повече време. Имам доста забележки тук относно актьорската игра. Жената определено няма да има сили да говори, докато реално напъва. А Рейчъл не спира да говори, включително по време на напън. А напънът, с който се ражда бебето, щеше да е много по-осезаем за наблюдаващите като например щеше да има вокализация (вик, стон, ръмжене, някакъв вид звук) или доста интензивна мимика на лицето поне, последвани от въздишка на облекчение, реакция на дълбока емоция - може да варира от изненада, радост до лек шок и едно цялостно отпускане на тялото.

Увиването на бебето като бурито преди да се даде на майката за първи контакт също е нереалистично, ако целта, разбира се, е първи контакт. А той е желателно да се осъществи кожа в кожа, т.е. бебето се слага голичко върху голата гръд на майка си и се оставя така да направи първи опити да засуче като това отнема време, поне 30 минути или повече. В нашите родилни отделения първи контакт се практикува на броени места, все още не е практика, която е въведена в болничния протокол.

Като голям минус отбелязвам, че няма нито една сцена на кърмене. Което подсъзнателно кара зрителите да мислят, че то не е част от периода непосредствено след раждане. А всъщност, майката и бебето трябва да са скачени съдове на този етап и едно сучещо бебе щеше да е най-достоверният и красив кадър, който да завърши пълноценно историята за раждането на Ема. В епизод 1 на 9-ти сезон обаче тази грешка е коригирана и виждаме Рейчъл да прави първи опити за кърмене.

Надявам се да си пуснете тази вечер "Приятели" и да се насладите на епизоди 23 и 24 от сезон 8, за да изгледате отново сериите в светлината на този нов контекст. С пожелание за прекрасно и подкрепено раждане, ако Ви предстои :)

Повечето жени искат именно усамотение и лично пространство, когато избират частни болници с опция за самостоятелна стая. Но пропускат факта, че в повечето болници раждането се води по определен протокол и свещите, и романтичните лампички не са част от приоритетите, нито присъствието на придружители или пък осигуряването на лично пространство.

У нас има две места, където може да получите акушерски модел на грижа и където тези приоритети са действителни и водещи, затова си струва да ги посетите, ако сте бременна. Рейчъл също иска самостоятелна стая, но за нейно съжаление, такава не й предоставят дори след опита за подкуп на медицинската сестра. Настанена е в двойна стая, която ще споделя с друго семейство, докато дойде време за втората фаза на раждане - напъните.

Това, което виждаме като нормална практика в сериала - всяка раждаща жена е с партньора си. Как седят нещата у нас - ако раждате с акушерска практика имате право на придружители през цялото време на родилния процес. Извън тях - някои частни болници позволяват присъствието на баща (формулират го така, т.е. ако партньора Ви е жена, вероятно ще Ви бъде отказано присъствието й /или ще трябва да го договаряте допълнително с екипа), което присъствие се заплаща като допълнителна такса. Присъствието на дула също в някои частни болници е разписано като услуга, с такса “присъствие”, но отново е договорка с екипа за раждане. Като в настоящия момент повечето болници все още ползват ''забрана за присъствие'' на придружители заради ковид, въпреки вдигнатите рестрикции още от април миналата година.

Какво се случва при постъпването на Рейчъл в болницата - виждаме я на болничното легло, вързана е за монитора за мерене на тонове, а д-р Лонг й съобщава, че разкритието й е едва 2 см и процесът ще отнеме време. Казва също, че след час ще направи нова проверка за разкритие. Обичайна практика в повечето болници е проверка да се прави рутинно на всеки 1-2 часа. Целта е да се види как прогресира раждането, напредва ли разкритието, какво е положението на главата на бебето, като се очаква да има поне по 1см напредък на 1 час. Това обаче е нещо, което не се случва по схема, при всяка жена е индивидуално и Рейчъл е чудесен пример. Проблемът е, че когато напредъкът се случва по-бавно или забави в даден момент, в болницата обичайно ще предложат да забързат процеса изкуствено с медикаментозни методи. Което носи своите рискове. При някои жени може да помогне, а при други тъкмо обратното - да доведе до спешно секцио, просто защото на тялото му е трябвало повече време. Хубавото е, че може да откажете преглед за разкритие на всеки час и да поискате да е на по-голям интервал от време (ако не са изтекли водите имате шанс да стигнете до компромис с медицинския екип относно прегледите). Можете да откажете и медикаменти за забързване на процеса, може да откажете всяка манипулация. Важното при вземане на подобно решение е да знаете предимствата и недостатъците, за да вземете информирано решение. Да изчакате също е действие. Затова може да зададете въпроси като: Бебето и аз добре ли сме в момента? Можем ли да изчакаме 1-2 часа и да видим какъв ще е прогреса тогава и да обсъдим отново ситуацията? Какви рискове има, ако изчакаме? Или съответно, ако ситуацията е обратната и Ви предлагат система с окситоцин, например: Какво ще стане, ако системата не помогне? Какви са рисковете за мен и бебето? Какви са предимствата? Как ще се отрази това на усещането за контракции?

Ако отидете твърде рано в болницата и тоновете са добри, можете да се приберете вкъщи и да изчакате контракциите да зачестят и да станат по-интензивни в уюта на дома си. Защото както вече отбелязах, типичното болнично пространство е точно обратното на това, от което се нуждаете като атмосфера, за да можете да се отпуснете. Възможността да релаксирате, да се движите и да заемате различни удобни за Вас пози, да ползвате алтернативни методи на обезболяване и да сте заобиколени от близките си - позволява физиологичното раждане да се случва по най-добрия начин. Така много по-лесно ще преминете през първата фаза на раждане.

Какво виждаме при Рейчъл - тя прекарва целия родилен процес в леглото. Макар да не се забелязва на пръв поглед - ако зрителят се загледа в детайлите, ще види, че в голяма част от сцените снимани от ляв ракурс, Рейчъл е вързана на монитора за тонове. Има един кратък момент в началото, когато я виждаме на четири крака, а Рос я масажира. Но в остатъка от времето тя е по гръб в леглото или полулегнала. За повечето жени да бъдат по гръб по време на контракция означава да усещат много по-силна болка, отколкото ако заемат вертикална поза. Не е нужно през целия родилен процес жената да се разхожда, да катери стълби или да прави клекове, макар, че това е добър начин да се помогне на бебето да заеме оптимална позиция в таза и движението би помогнало за постигането на разкритие. Докато контракциите са леки е по-добре да се почива. Но тогава лежането в леглото ще е на дясната страна или на лявата, с възглавница между краката, с топъл или студен комперс на кръста. Така жената може да почива, дори да си подремва между контракциите. Когато интензитетът им нарасне, жената сама усеща нуждата да стане, да застане права/седнала на топка или на края на леглото, на тоалетната или да иде под душа /ваната. Просто слушайте тялото си. За съжаление, в това отношение нямаме реалистичност в сериала. И голяма част от зрителите остават с впечатлението, че раждането не е активен процес, а по-скоро пасивен. Пасивността, ако можем да я наречем така, се изразява в това да се отпуснем максимално, да не се борим с дискомфорта, а буквално да го издишаме. Да оставим вълната да премине през нас и да се отдадем на почивка. Защото контракциите не са усещане, което трябва да надмогнем, а в което да се потопим. Тяхното усещане значи, че бебето ни извървява своя път и се приближаваме все повече до срещата с него.

И тук отново има несъответстие в сериала и действителността - жените не преживяват контракциите така, както Дженифър Анистън изиграва това усещане. Като начало, ако засечем интервалите между контракциите й се оказва, че тя има по-скоро спорадични контракции, отколкото редовни на равен интервал и второ - тя се бори с всяка една контракция, стиска зъби, вика, хваща се за корема. Много, много е важно да отпуснем тялото си. Стискането на зъбите, стягането на челюстта показват, че цялото тяло е стегнато, а това ни пречи по време на раждане. Трябва да отпуснем тялото, трябва да е отпуснато тазовото дъно, трябва да е отпусната челюстта и да дишаме дълбоко, дълбоко вдишване със старта на контракцията и бавно издишане по време на градацията й. Фокусиране в дишането, навътре в себе си, вглъбяване в процеса, визуализация как бебето ви бавно постепенно слиза надолу в родовия канал. Или пък визуализация на някое спокойно и прекрасно място, което обичате и ви носи усещане за покой, повтаряне на позитивни афирмации, всичко това ще Ви помогне. Стискането на зъби - не. Нито фиксирането във външни проблеми. Което за Рейчъл се оказва невъзможно, защото постоянното пристигане на нови и нови семейства в стаята й, я поставя в ситуацията на постоянен стрес, постоянна комуникация, шумно е, светло е, фрустриращо е, че постоянно някоя жена ражда, а тя не. Всичко това забавя процеса.

Убедена съм, че всеки в един или друг момент, случайно или не, е гледал тези сцени поне веднъж. И вероятно споменът, който Ви е останал е, че Рейчъл ражда много дълго време, толкова дълго, че в стаята й се сменят няколко раждащи жени, последната от които - Джанис, за да може комедийният ефект да постигне своят абсолютен връх.

Но нека си припомним историята. Рейчъл забременява от Рос. Забременяването е инцидентно, непланирано, но въпреки това Рейчъл решава да задържи бебето, а Рос е готов да споделя отговорността по отглеждането и грижите.

Терминът на Рейчъл е отминал, вече преносва 8 дни и няма признаци за предстоящо раждане. Бременността й тежи, изнервена е, гневна и сприхава е и това личи в комуникацията с всички. Когато отива на преглед при акушер-гинеколога си, разбира, че шийката й е изгладена на 80 процента, което е добър знак, че раждане може да започне скоро. Но Рейчъл е нетърпелива и пита дали няма нещо, с което да подпомогне старта на процеса. Доктор Лонг й предлага да опита някои естествени опити за индуциране на раждането - специален чай (в сериала не се споменава вида, има се предвид чай от малинови листа), рициново масло ( т.н. коктейл на акушерката), дълги разходки, хапване на люта храна и разбира се, секс.

Тук виждаме добър пример - бременността на Рейчъл протича нормално, да, датата на термина е отминала, но тази дата е само ориентировъчна и при добри показатели на майката и бебето, е редно да се даде шанс на раждането да започне спонтанно. Няма медицински причини за индуцирането на раждането и акушер-гинекологът предлага на майката да пробва някои немедикаментозни методи. Ако тялото е готово за раждането, те могат да подпомогнат старта му, ако не е - нищо няма да се случи и чакането продължава с редовно проследяване на тоновете.

Какво се случва в нашата реалност, когато жена преносва 8 дни след вероятния си термин? В общия случай ще Ви бъде предложено да влезете в болница за проследяване няколко дни, а след влизането може да Ви бъде предложена медикаментозна индукция. Ако не желаете да форсирате на раждане, а искате да дадете шанс на спонтанно започване на родовата дейност е хубаво да питате избрания екип за раждане каква е политиката им на действие, когато раждането не се случи преди или на термин, колко време са склонни да изчакат раждането, какви методи на индукция използват и защо. Какви са рисковете на всеки метод, какви са евентуалните предимства, какви са рисковете, ако изчакате и не правите нищо. Oфициалните препоръки на ACOG (Американският колеж по акушерство и гинекология) са, че може да се изчака до 2 седмици след вероятния термин на раждане. Повечето гинеколози у нас са съгласни да изчакат до седмица след термин. Ако терминът Ви е не е изчислен правилно, има голяма вероятност да има разлика от 7-10 дни от реалния Ви термин (например месечният Ви цикъл идва на 32-33 дни, а не както е възприето да се изчислява термин на 28 дни, това автоматично ще доведе до разлика поне 5 дни с термина). Бебето ще се роди, когато е готово. Нужно е просто да се следят редовно тоновете и да се даде малко време, преди да се пристъпва към изкуствено форсиране на процеса, защото тогава има увеличен риск от последващи интервенции и дори спешно секцио.

Сега, да се върнем на препоръките на д-р Лонг. Преди може да не сте им обърнали внимание, но сега когато сте бременна и гледате повторно епизода, може да си зададете въпроса, тези методи вършат ли работа и как въздействат всъщност. Затова накратко за тях:

• Дългите разходки са чудесен начин да помогнете на бебето да се ангажира в таза. Малко вероятно е да стартира раждане, ако тялото ви не е готово, но определено ще спомогне за добрата позиция на бебето и ще е добра тренировка за Вас.

• Рициновото масло предизвиква силни контракции на червата, затова често жените имат силни позиви за ходене до тоалетна и диария като страничен ефект от приема. Но именно тези контракции на червата, могат да провокират контракции и на матката и така да подпомогнат старта на раждането. Този метод трябва да се предприема само след изрична консултация с акушерката или лекаря Ви.

• Хапване на люти храни - логиката е същата като със рициновото масло, може да предизвика контракции на червата и съответно да провокира контрахиране на матката. Това би могло да помогне, ако вече имате някакво разкритие.

• Секс - може да звучи странно, но да, това е един от най-ефикасните начини за естествено индуциране на раждането. В спермата се съдържат простагландини, които помагат на шийката на матката да се омекоти и подготви за разкритие. Другият важен момент е, че при оргазъм тялото ни отделя хормонът окситоцин, а той пък е отговорен за контрахирането на матката. Стига да не са изтекли водите (т.е. амниотичният сак е все още непокътнат) е напълно безопасно да опитате този метод. Ако поради някаква причина не желаете да правите секс, то може да опитате да се насладите на себе си сама, защото мастурбацията и достигането на оргазъм ще доведе до окситоцинова вълна :) Нека целта Ви е 3 оргазма в рамките на час. Ако не подпомогне старта на раждането, поне ще е било приятно оползотворено време.

В 22-ри епизод Рейчъл и Рос пробват всички алтернативни методи за индуциране като последната им надежда е да опитат да правят секс заедно (за пръв път от забременяването насам) и в момента, в който достигат до консенсус да опитат - водите на Рейчъл изтичат. Струва си да спомена репликата “ще приключим бременността както я започнахме”, която Рейчъл използва като аргумент в спора с Рос. Разбира се, тя цели комедиен ефект, но реално има много истина в нея, защото раждането и секса са процеси, при които в тялото ни се отделя един и същи хормон - окситоцин. Окситоцинът е хормонът на любовта,той се отделя по време на секс, оргазъм, раждане и кърмене. Окситоцинът ни кара да се чувстваме по-привързани, по-влюбени, а основната му функция по време на раждането е да предизвика контракции. Атмосферата, която е нужна на жената, за да се отпусне и отдаде и на двата процеса също е една и съща: трябва ни усамотеност, приглушени светлини, приятна музика, спокойствие.

Представете си ако сексът беше акт на медицинско наблюдение, как щеше да изглежда това? Дали щяхме да постигаме добри резултати в секса, ако някой ни наставляваше какво да правим с тялото си, как да го правим, кога да спираме, как да заставаме, дори да не ни е удобно, дори да не го усещаме? Какво щеше да е силната флуоресцентна лампа да свети в очите ни.. Дали щяхме да сме възбудени? А как ли би се чувствал мъжът, ако някой следи всяко негово движение и го навигира? Дали щяхме да сме способни на оргазъм, ако някой друг ни казва кога той да се случи? Или ако форсираме тази кулминация с външна намеса? Ако си го представим, веднага ни става ясно, че не само, че вероятно няма да стигнем до кулминационен момент в подобни обстоятелства, но преживяването няма шанс да е различно от негативно.

С раждането е същото. То е интимно преживяване в смисъла на това, че в пространството на раждащата жена има място само избрания екип и придружителите й. Влизането на всички акушерки на смяна, на всички санитарки на смяна, на всички акушер-гинеколози на смяна - това е по същество нарушаване на личното пространство, непознати хора, които постоянно връхлитат през вратата. И разбира се, няма как да релаксирате в подобна атмосфера, няма как да се вглъбите в себе си и в процеса, защото сте постоянно под напрежение. В епизод 23 имаме много хубав пример за това - сцената, в която Моника и Чандлър намират празна стая, в която да се усамотят с цел да си направят бебе. Моника иска да направи атмосферата по-романтична, за да може да се отпусне и точно, когато вече лягат в леглото, една медицинска сестра влиза и включва лампите. Няма как да продължат, не само, защото някой ги е хванал, защото цялата атмосфера е нарушена, защото за да се отпуснем ни е нужно да се чувстваме в безопасност, а не наблюдавани.