Scare tactics. Тактики за всяване на страх при избор на VBAC раждане

Информирано съгласие означава разбиране на рисковете и ползите от дадена медицинска процедура, терапия или интервенция. В случая с вагинално раждане след секцио - да разберете какви са рисковете при VBAC и какви са рисковете при повторно цезарово сечение. Какви са предимствата и минусите на възможните медицински процедури, кога, как и при какви условия биха се наложили.

Когато се ползва тактиката на всяване на страх, се говори едностранчиво - само за рисковете от VBAC, без да се споменават рисковете от повторно цезарово сечение. Това може да бъде придружено с негативни оценъчни реплики, които подробно ще обсъдя по-надолу.

Информираното съгласие не е просто документ, който се подписва при прием в болница. Информираното съгласие следва да е провеждането на обмислен и задълбочен разговор, в който медицинското лице Ви пита какви са плановете Ви за последващи бременности, обсъжда подробно медицинската Ви история и Ви запознава с рисковете, ползите и възможностите както при избор на вагинално раждане, така и при повторно секцио.

Използването на тактиката за всяване на страх от страна на медицинските специалисти понякога е доста очевидно - ако става въпрос за изявено желание на жената за VBAC раждане например, може да се получи отговор „Аз не практикувам / подкрепям естествено раждане след предишно секцио…защо искате да раждате така?”, "Веднъж имате ли секцио и следващото трябва да е секцио", "След секцио трябва да минат 4/5/10 години, за да не е опасно да се роди естествено“, "Не е възможно естествено раждане след 2 секцио", Защо искате да рискувате мястото на цикатрикса да се “скъса” и да стане страшно?” или още по-директната заплаха “ защо ще рискувате матката да руптурира и да завършите с мъртво бебе?”. Последното е крайно възмутително, но всички тези примери са scare-tactics, цели се да се създаде страх у раждащата жена, не й се дава реална информация по зададения въпрос, не се дават статистически данни, не се дава информация за рисковете на ресекциото, дори понякога се вменява вина, че жената изобщо си е помислила за различен вариант от секцио.

Понякога тактиката на сплашването не е толкова очевидна като поведение, например в началото медицинският специалист не отрича, но и не обсъжда варианта в детайли, казва просто “ще видим в трети триместър”, “ако има добри индикации, може да се опита”, “подкрепям естественото раждане винаги, когато може” и други подобни реплики. И когато жената навлезе в трети триместър се оказва, че има условности. Тези условности обаче отново не са подкрепени с научни доказателства и статистика, отново не се дава информация за рискове и предимства на вариантите, отново се отнема възможността жената да вземе информирано решение. 

Тези условности стават причини за секцио, макар, че реално не са индикации за такова. Например:

•  „няма никакво разкритие на шийката така, че вероятно няма да започне само спонтанно раждане” - това на етап седмица/седмици (37-40 г.с.) преди термин или дори на термин, а ако не започне спонтанно раждане на термин - се оказва, че секциото е единственият избор, който ще Ви предложат

• “нека да запазим дата за планово секцио за всеки случай” - ако имате предварително назначена дата за операция, това означава, че този лекар не смята да чака спотанно раждане след въпросната дата. По-скоро Ви “примамва” в това да вярвате, че подкрепя VBAC раждания, докато не се окаже, че дни преди назначената дата “бебето е твърде голямо”, “белегът твърде изтънял” и всевъзможни други причини, които обаче не са реален индикатор за повторно секцио

• „да можете да родите VBAC, но само ако раждането тръгне преди 39 седмица / до термин” или пък “може да родите VBAC, но не може в хода на раждането да Ви сложим упойка”, “можете да родите VBAC, но не може да се индуцира раждането и чакаме само 7 дни след термин” - тук имаме привидна подкрепа. “Да, подкрепяме VBAC” и тогава се появява едно голямо НО, което в крайна сметка отново не се базира на научни доказателства, нито на официални препоръки. 

Тактиката на сплашване има за цел да откаже бременната жена да вземе самостоятелно решение. Вместо информация, жената получава упреци относно въпросите си или още по-зле -изцяло се отнема възможността й да направи избор сама за себе си - “ще позволя естествено раждане” - е реплика, която много добре илюстрира, че това медицинско лице не смята, че раждащата жена по принцип има правото да взима свои решения, решенията взима лекарят за “нейно добро". Но това не е уважителен модел на грижа и това не е етичен модел на поведение. Решенията относно собственото тяло и собственото дете, са единствено на бременната жена. И именно заради това, се изисква подписа й върху документите за информирано съгласие за редица медицински процедури. И това информирано съгласие следва да не се ограничава до “подпишете тук”, а да се дава време и възможност на жената да се запознае с информацията и да подпише (или да НЕ подпише) съгласие относно болничните политики. Добрата практика би била лекарят да обговори това информирано съгласие и да изясни информацията в него, ако жената има нужда, а самата тя да има време преди началото на раждане - да го прочете и да прецени с кое е наистина съгласна.

Когато жената е бременна, е много уязвима и лесно може да бъде подведена към определено решение, с което по принцип не е съгласна, ако медицинското лице използва тактиката на всяване на страх. Затова е полезно да познавате най-честите характеристики на този тип поведение, а те са:

• На въпросът Ви медицинското лице отговаря с въпрос - “защо искаш това”, “защо ще се мъчиш часове”, “защо ще си го причиняваш”, “защо ще поемаш рискове” и др.

• Не се дава информация, подкрепена с доказателства /цифри/ статистика, вместо това се използват количествени определения “рискът е голям/огромен” и качествени такива - рискът е “страшен/смъртоносен”, подобен опит би бил “болезнен”, “труден”, “възможен провал”, “възможна руптура” или пък се дава умишлено грешна информация “рискът от руптура е 50 процента /25 процента/ 10 процента” (когато фактите са, че руптура след предишно цезарово сечение се случва в под 1 процент от случаите)

• информацията се отлага за неопределен период от време “ще видим”, “ще го обсъдим по-натам”, “ще преценим”

• информация по отношение на ресекцио не се дава, т.е. информацията е едностранна и показва рисковете само на вагиналното раждане след секцио, без да се даде възможност на жената да направи реална преценка на база рисковете и от ресекцио

• поставя се дадено условие от самото начало - без индукция, без епидурална упойка, само с постоянен мониторинг на тоновете на бебето, само, ако тръгне раждане на деня на термина и др.

• изисква се задължително преглед на дебелината на белега (това може да служи само за прогноза, не е задължителна практика и не дава категорична информация)

• медицинското лице “подкрепя” VBAC, но когато наближи 37-ма г.с. се появява непреодолима “причина”  - “едро бебе”, “изтънял белег”, “неизгладена шийка” и др.

Тактиките на сплашване подвеждат жените към повторно секцио без да им бъде дадена възможността да вземат за себе си информирано решение. Т.е. жената е лишена умишлено от информация и по този начин следва да приеме мнението на медицинско лице за правилно, въпреки, че това решение не е негово. Медицинското лице е “авторитет” и сплашването на бременната жена към секцио е злоупотреба с авторитет. Медицинското лице може да даде своята препоръка, своето мнение, базирано на личния му опит и личната му статистика, но не може да “позволява” и да взима решения вместо бременната жена. Медицинско лице без опит с VBAC раждания, без информация относно научните данни и препоръки за раждане след секцио, е по-вероятно да използва тактики за всяване на страх, вместо да препрати към свой колега, който има нужният опит и знание.

Разбира се, може да оспорите твърденията за “огромните” рискове, защото вече сте чела актуална информация или просто да зададете релевантен въпрос (например защо “не” може епидурална упойка) и това може да породи спор между Вас и медицинското лице, в който спор да чуете фрази като „разкъсване на матката“, „мъртво бебе“, “безразсъдно решение” и други подобни. 

Ако желаете VBAC и получите подобно отношение, имайте предвид, че това е огромен червен флаг и би било добра идея да потърсите алтернатива и наистина подкрепящ екип:

• такъв, който взима медицински решения въз основа на научни доказателства и изследвания

• който има опит с VBAC раждания и който може да Ви сподели личната си статистика по отношение на подобни раждания

• екип, който зачита вашите желания, избори и подкрепя изготвянето на план за раждане