Раждането на Ели от "The Last of Us: Последните оцелели”

“The Last of Us: Последните оцелели” е типът сериал, който никога не бих гледала. И всички суперлативи по негов адрес са още една причина, поради която в едно минало време бих казала твърдо не, защото това, което се харесва на мнозина, често всъщност прави компромис с качеството, за сметка например на специални ефекти или за сметка на реалистичност и софистицираност на сюжета.

Но се сетих, че имаше друг подобен сериал, тотален хит, който отказвах да гледам в продължение на година, заради популярността му, но накрая надделя желанието за семеен мир и седнах с мъжа ми да го гледам. E, Game of Thrones се оказа заслужаващ вниманието ми сериал, затова въпреки предразсъдъка ми към зомби филми, реших да дам шанс на The Last of Us. И още от първите 5 минути сериалът ме спечели, целият hype около него е напълно оправдан. Защото това не е сериал за зомбита, не е просто поредният постапокалиптичен сериал за оцеляването на човечеството, а е много повече.

Зомбитата в The Last of Us са същото, което бяха белите бродници в Игра на тронове, въдичка, която да “зариби” голяма фенска маса, но реално сериалът е за нещо съвсем различно и тук отново паралелът си е на мястото - и в двата случая в сериалите става въпрос всъщност за човешки взаимотношения, за организация на човешкото общество, за игра на власт, на съпротива и на какво е способен човек, когато се бори за живота си и е в състояние на оцеляване.

Още по-вълнуващо е, че сериалът е базиран на компютърна игра. И тук знам, че много хора биха реагирали автоматично и с предразсъдък, но нека цитирам един стар мой познат геймър “компютърните игри са изкуство, те създават цели алтернативни светове, в които можем да избираме кои да бъдем”. 

Сюжетът е много актуален след ковид пандемията, а именно световна пандемия, причинена от род паразитираща гъба, кордисепс. Този род гъби имат много видове, които по принцип паразитират по определени насекоми и някои артроподи, като конкретният вид, върху който е базиран разказа в сериала, е Ophiocordyceps unilateralis. Какво причинява тази гъбичка на своя хост - бавно го поглъща отвътре, като междувременно контролира действията му - къде да ходи и какво да прави, а целта е спорите на гъбата да достигнат до повече потенциални хостове. В The Last of Us, този вид кордисепс започва да паразитира по хората, развива се в мозъка на хоста, като го контролира изцяло и го превръща в нещо като зомби. И в този постапокалиптичен свят ще видим много интересни истории, като всяка една от тях си заслужава, но аз ще се спра на онова, което се отнася до раждането на главната героиня Ели. Тя е момиче на 14 години, което е много специално, все пак във всеки постапокалиптичен сюжет има един “the chosen one” персонаж, Избраният, Очакваният, Спасителят и Ели е този персонаж, защото е имунизирана към кордисепс. А това я превръща в ключът към оцеляването и края на този постапокалиптичен ужас…или пък не? Ще трябва да гледаме следващия сезон, за да разберем или да си купим играта.

Сцената на раждането на Ели е много кратка. Първият кадър, в който виждаме майката на Ели - Анна - тя тича през поле, държейки се за корема. Успява да стигне една къща, чиято врата е отключена, влиза, провиква се, че е тя, като очевидно очаква да има хора там, но се оказва сама. Докато се качва по стълбите към втория етаж, виждаме, че жената е в процес на раждане. Има силни активни контракции, налага се да се спира по стълбите, докато траят, като малко след като се е качила по стълбите, става ясно, че и водите й са изтекли туко-що. Между другото това се показва с един мъничък детайл, човек дори може да не го забележи - Анна набира полата си и слага ръка между краката си, когато вади обратно ръката си и я оглежда - тя е мокра, толкова мокра, че не успява да хване дръжката на вратата и се налага да ползва полата си, за да я отвори. 

Трябва да отбележа, че сцената на стълбите е фантастична - близките кадри на ръката, обхванала корема отдолу, а другата ръка - подпряна на стената, актьорската игра, дори вокализациите, постигната е реалистичност, която рядко виждаме в сцените на раждане във филми и сериали. Което още веднъж потвърждава, че не е въпрос на екранно време - описаните кадри се случват за около минута и малко, а на реално проучване на представения процес.

Анна влиза в една стая, предвидливо подпира един стол на вратата и сяда с гръб към отсрещната стена. Същинското раждане наближава, Ана е с напъни и ако някога сте виждали видео на раждане или сте присъствали на такова, или пък сте раждала - ще познаете тези звуци, дълбоки, гърлени вокализации. В следващ кадър виждаме ръката, която хваща корема при поредния силен напън, виждаме също краката й, които търсят опора, за да може да си помогне с напъна - това е една добре обрисувана картина на раждаща жена във фазата на напъни. 

В едната си ръка Анна държи нож, който изпуска при следващия напън на земята, а този кадър се заменя с вратата, която започва да се тресе от удари. Анна все пак не е сама. Звуковата драматургия тук допринася за усещането на съспенс. Защото музиката и звуците в киното не са просто някаква случайна добавка или украса, те имат функционална роля - добавят към изображението, онова, което визуалната картина не може, а именно създават ни онова усещане на очакване, на нервна възбуда, тревога, безпокойство - съпреживяваме заедно с Анна тези мигове на ужас и безпомощност. 

И ето, че зомбито разбива вратата и Анна се бори с всичките си сили да хване ножа, за да се предпази от заплахата. Въпреки огромният стрес, страх, ужас, който Анна изпитва - процесът на раждане не се променя, раждането не се забавя, не спира. Не е ли логично, когато очевидно тялото й произвежда огромни количества стресови хормони, това да възпрепятства раждането, напъните да спрат? И да, и не.

Хормоналният баланс по време на раждане е крехък и обикновено в природата, когато раждащото животно се почувства застрашено или обезпокоено - например от приближаващ хищник, тогава започва да се отделят хормоните на стреса - катехоламини, които спират процеса на раждането. 

И да, логиката е, че раждането на Анна би трябва да спре, докато заплахата премине. Но, това щеше да се случи, ако беше в първи период на раждането, когато контракциите спомагат все още за разкритието. Сега тя е много близо до същинското раждане, бебето е вече готово да се роди и няма време процесът тепърва да спре, защото вече е в своя край. 

Когато раждането е много близо, катехоламините действат по друг начин - силният прилив на стресови хормони активира феталния рефлекс на изтласкване - това са няколко мощни неволеви контракции, които буквално изтласкват бебето навън. В дивата природа, когато раждането е много близо, бързото раждане на бебето бозайник позволява на майката да се премести на безопасно място, далеч от хищника. И това се случва с Анна. Виждаме изненаданата й реакция, когато осъзнава, че Ели се е родила. При последните усилия да се пребори за живота си и за този на детето си, приливът на стресови хормони е спомогнал не само да отблъсне зомбито, но е помогнал и за раждането на бебето, което сега Анна вижда на пода и е в състояние на шок.

Това състояние на шок и без да е толкова стресова ситуацията, е съвсем нормално състояние на туко-що родилата жена. Понякога отнема няколко минути, докато жената осъзнае през какво е преминала физически и емоционално и приеме напълно, че бебето й е вече тук. 

Веднага след като асимилира какво се е случило, Анна вижда, че в процеса на борба със зомбито, е била ухапана, в сериала именно така се предава гъбичната инфекция - чрез ухапване. Следващият кадър ни показват как прерязва пъпната връв, а тя е вече побеляла т.е. цялото количество кръв от плацентата е преминала вече към бебето. 

Този момент е важен, защото малко по-късно в епизода ще видим, че когато Анна предава бебето си на Марлийн - я уверява, че пъпната връв е прерязана преди ухапването. Това уверение е и причина за най-честата теория, че имунитетът на Ели има общо с факта, че майка й е била ухапана преди същинското раждане на бебето.

Но да помислим, възможно ли е кордисепс да стигне толкова бързо до все още нероденото бебе? Знаем, че гъбичната инфекция лесно преминава кръвно-мозъчната бариера, а плацентарно-кръвната бариера функционира по много сходен начин, така че не е нелогично кордисепс да е преминал през плацентата към бебето. 

Плацентата е уникален орган, който получава кръвоснабдяване както от майчината, така и от феталната система и по този начин има две отделни кръвоносни системи, като майчиният кръвен поток към плацентата е приблизително 600–700 ml/минута. Но Анна е в процес на раждане и маточните контракции намаляват този кръвен поток. Тогава възможно ли е наистина за толкова кратко време (15 - 30 минути), кордисепс да е достигнал до плацентата и от нея - до бебето? 

Моето лично мнение, е не. Може би, ако не беше в активен процес на раждане - да, макар че тогава отново има въпросителни какво би се случило и дали гъбичната инфекция няма да наруши функцията на плацентата като цяло.

Моята фен теория е друга. В нито един момент ние не виждаме зомбито да захапва Анна, не виждаме дори да се приближава до крака й, борбата се води лице в лице. Това, че раната е скорошна не значи, че се е случила непременно в този един момент. Това, което също прави впечатление е, че още в първите кадри, в които виждаме Анна -тя бяга, бяга от нещо, търси убежище. Много логично е да бяга от заразени или дори да е имала среща със заразен, който я е нападнал и ухапал. Може да не е усетила ухапването тогава, може да го вижда чак след раждането на Ели. Но това би дало доста повече време на кордисепс да намери пътя си до неродената още Ели.

Какво би станало тогава обаче? Гъбичните инфекции на плацентата и плода са много редки. Candida е най-често срещаният вид гъбички и има над 100 публикувани доклада за подобни случаи. Интраутеринната ( в утробата) гъбична инфекция може да включва плацентата, пъпната връв и плода, може да доведе до мъртво раждане, преждевременно раждане и неонатална смърт. Давам тези данни, защото бихме разбрали една хипотетична ситуация най-добре, ако имаме някаква отправна точка, подобен случай, някакво знание и контекст. Тоест, ако си представим, че кордисепс стига до плацентата, не е ли по-вероятно да предизвика проблем с бебето, преждевременно раждане, мъртвородено бебе?

Ако разгледаме концепцията, че Ели е получила имунитета си преди раждането си, то би следвало да се е случило, защото плацентата е създала имунна бариера. А какво знаем за плацентата? Тя е уникален орган, който има ролята на бели дробове, черва, бъбреци и черен дроб на бебето и освен всичко това - тя предава имунитет от майката -> на бебето и служи като защитна бариера срещу инфекции. Ако тялото на майката образува антитела, те ще се предадат чрез плацентата и на бебето. И макар, че има дадени антитела и имунни клетки, които помагат на тялото при гъбични инфекции, няма данни това да се случва при интраутеринна инфекция. Малко вероятен е сценарият, в който Ели е имунизирана благодарение на антитела, получени от майка й през плацентата.

Разбира се, това е просто една антиутопична история, не е нужно да има наука и да почива на реални факти. Но когато даден сериал или филм, ви накарат да мислите в дадена посока, да проверявате факти, да търсите научни данни - това е ясен знак, че сте гледали нещо стойностно. Хубавите и стойностни филми ни подтикват към анализ, към разсъждаване върху различни аспекти на живота, дори към научаване на нови за нас неща :)

Ако съм ви заинтригувала и спойлерите не са ви отказали, пуснете си The Last of Us, обещавам, че всяка серия ще поддържа интереса ви и ще е приятно филмово преживяване.

images by HBO, source https://www.imdb.com/title/tt3581920/