Травматичното раждане - как да се справим с травмата

Ако сте преживяла травматично раждане, споменът и чувствата Ви няма просто да изчезнат с времето. Травмата е емоционална рана, страдание, което влияе на цялостното здраве - физическо и ментално. Ще чуете вероятно как важното е, че Вие и бебето сте здрави - но това не е подкрепа, макар, че често близките и приятелите на майката го казват съвсем доброжелателно. Чувствата Ви имат значение, тяхното обезстойностяване няма да премахне травмата, напротив, ще я задълбочи. Защото ще изпаднете във вътрешен конфликт защо не можете да се почувствате щастлива, защо не можете да се почувствате истински влюбена във Вашето бебе и защо постоянно чувствате вина, тъга, дори гняв.

За щастие, травмите могат да бъдат излекувани. Но е процес, изисква време и търпение. И за да поемете по пътя на изцелението от травмата, първо, ще трябва да изживеете тъгата си. Защото негативното преживяване на раждането е по същество загуба - загубата на една мечта за красива първа среща с Вашето бебе. Среща, която никога повече няма да се случи. И ако сте имала много конретна представа за нея, а в реалност се е случило нещо травматично, тогава болката от загубата е голяма. И ще минете през различни фази, докато стигнете момента, в който сте готова да работите над травмата си.

Ще има период на шок, а после фаза на отказ и отричане, на гняв и обвинения към болницата и персонала, фаза на вътрешен монолог: “защо ми се случи това точно на мен”, “не е справедливо това, което ми се случи”, “ако можех да върна времето назад, може би нямаше да…” и др. Но не можем да върнем времето назад. И не трябва. Всеки опит в живота ни - ни дава познание. Дори травмите. Обикновено след вътрешния монолог или успоредно с него, се проявява с цялата си сила депресията. И някак нищо няма значение и не можем да намерим смисъл и красота, радост и щастие в дните, а само една празнота и тежкото чувство в гърдите, че нищо не е както би трябвало да е… И може би майчинството не е за нас. Може би не сме способни на това… точно преди да потърсим помощ за преодоляване на травмата си, е най-тежко. Но това осъзнаване за нуждата от подкрепа трябва да дойде отвътре, тогава вече наистина можем да започнем с малки крачки по пътя на възстановяването.

Травматичното раждане може да повлияе на кърменето

Ако сте преживяла трудно, дълго, травматично раждане това може да се окаже причина и за трудно начало на кърменето. Стресът от преживяното може да окаже влияние на хормонално ниво и “слизането” на млякото да се забави с няколко дни. Ако е имало интервенции, вливания по време на раждането - това може да доведе до отток в тъканите - обичайно в крайниците и в гърдите, а това пък резултира в тежки, отточни, препълнени гърди, от които бебето трудно може да засуче без допълнителна подкрепа и помощ. Може да се наложи да изцеждате и/или дохранвате бебето си с кърма/адаптирано мляко известен период от време, особено ако е имало дълга раздяла с бебето след раждането и кърменето е започнало на по-късен етап. Ако кърменето не се получи поради някаква причина, може жената да приеме това като още една значителна загуба или дори провал след травматичното раждане.

Не се притеснявайте да потърсите помощ за кърменето още в родилното отделение. Ако не получавате адекватна подкрепа в болницата, обадете се на доброволните консултанти към НАПК или Ла Лече Лига. Това, че началото е трудно, не означава, че винаги ще бъде трудно и че няма какво да се направи, за да се постигне успех. Понякога обаче ни трябва много търпение и упоритост, подкрепа и разбиране, за да успеем със собствени сили да постигнем желаното. Kърменето е възможно, дори ако началото е трудно, дори ако бебето се дохранва за известен период от време, дори и когато майката и бебето са разделени за даден период и бебето приема изцедена кърма. 

Пътят към възстановяването

Осъзнаването на негативното преживяване при раждане е процес, който може да отнеме месеци, дори години. И започва със историята ни и нейното споделяне. 

•  Ще Ви е полезно да имате слушател, на когото да разкажете историята си.

Противно на общата логика, най-близките Ви - семейството Ви и приятелите Ви, могат да се окажат неподходящите хора за това споделяне. Освен, ако нямате приятелка, която има подобен опит и знае необходимостта от тази стъпка, по-скоро ще срещнете неразбиране, нежелание или просто липса на готовност да се обсъди случилото се в детайли. За партньорът на майката и/или нейните близки, негативното преживяване на раждането може да повлияе също травматично. Дори да не са били преки свидетели, знанието, че близък обичан човек е минал през страдание може да отключи негативни чувства. 

Това, че не можете да говорите за раждането си с най-близките Ви, може да засили Вашето безпокойство, да Ви тласне още по-силно в бездната на депресивното състояние. Когато човек е преживял травматично събитие и се обръща към онези, на които обикновено разчита за подкрепа, но вместо те да му предложат подкрепа - го игнорират или директно отхвърлят проблема, това води до чувство за изолация и самота. Травмата на страдащият се задълбочава, защото не е призната и валидирана.

Затова ако сте преживяла травматично раждане, може да Ви е полезно да се свържете с организация или група за подкрепа. Може да поговорите с дула, с акушерка, с психолог или психотерапевт, с някой, който може да Ви изслуша, да Ви разбере, да валидира чувствата Ви и да Ви помогне да приемете преживяното. Подкрепата може да е и онлайн, понякога ни е по-лесно да споделяме, когато сме анонимни или скрити зад друго име.

Това, от което се нуждаете в този момент - е емпатия, а не съчувствие. Разликата е огромна. Емпатията е способността да разбираме чувствата на другите хора, сякаш ние самите ги изпитваме. Съчувствието се отнася до способността да съ-участваме в чувствата на някой друг, като най-често чувстваме тъга за преживяното нещастие/страдание на този човек. “Това звучи ужасно, но поне сте здрави с бебето” е пример за съчувствие, тази реплика не Ви кара да се чувствате по-добре, нали? Това, че сте здрава физически и че бебето Ви е здраво, не променя факта, че страдате, че травмата Ви я има. Обикновено хората имат нужда да допълнят изказването си с нещо, което смятат за успокояващ фактор, а всъщност задълбочават проблема още повече.

Емпатията понякога може да е само мълчаливо изслушване, прегръдка и потвърждение на чувствата Ви. Звучи простичко, но дава много, особено ако човекът срещу Вас има идентичен опит.

• Друг много ефективен вариант за изразяване на чувствата Ви - да напишете Вашата история.

Опишете всичко, което помните, всеки детайл. В процеса на писане ще изплуват много чувства, може би някои от тях - съвсем нови и непознати. Но след като завършите и последния ред - обещавам Ви, че ще усетите лекота. Защото споделената болка е стъпка към възстановяването. Дори и никой да не го прочете - това ще е първият път, в който разказвате историята си сама пред себе си. А това е много важно - да изразим чувствата си - сурови, неподправени, истински. Това е необходимост, за да разберем травмата си.

• След като вече сте разказала историята си, следва debriefing или обработка на опита Ви и анализ на случилото се.

Разберете всеки един аспект на случилото се. Защо е станало така, какво Ви е дадено като информация, дадена ли Ви беше изобщо информация, имахте ли право на друг избор, имахте ли право на глас, можеше ли да стане по-друг начин? Тези обстоятелства по принцип какви действия изискват? Какви са минусите на интервенциите, ако са Ви правени такива? Кога се предприемат и какви са били алтернативите? Би било изключително полезно да погледнете епикризата си в този момент. Може да се окаже, че това, което Ви е съобщено като информация и това, което присъства в епикризата - не съвпадат. Може дадени детайли да липсват. Тогава е добра идея да говорите с вашия лекар и да го помолите да разясни написаното в епикризата, това може да Ви помогне да разберете по-добре събитията, настъпили по време на Вашето раждане.

• За да разберете Вашия опит, не е достатъчно да чуете гледната точка на медицинското лице. Трябва да изградите свое обективно мнение, което не е доминирано от емоции.

За целта трябва да се запознаете по-детайлно с процеса на раждане, с интервенциите, манипулациите, официалните препоръки, с болничния протокол. Четете източници на информация, базирана на научни доказателства или го обсъдете с дулата / акушерката си и я помолете да Ви насочи към достоверни източници. Трябва сама да анализирате случилото се, само така ще изградите обективно мнение.

Вероятно на този етап ще преживеете отново много силни чувства. Нормално е да сте гневна и тъжна, но не се оставяйте чувствата да Ви доминират. Опитайте да погледнете ситуацията отстрани, като наблюдател. Бъдете честна и поемете своя дял от отговорността за случилото се. Да, жените са много уязвими по време на раждане. Но ако не задаваме въпроси, не изискваме информация, не отстояваме позициите си - тогава предаваме отговорността за нашето преживяване в чужди ръце. И няма как да се сърдим, ако чуждата гледна точка за успешно раждане е например форсирано с индукция раждане, за да се спази графика на избрания екип, а нашата е изчакване на нормалния физиологичен процес без намеса. Това е нашето тяло и ние сме отговорни да кажем НЕ. Ние сме отговорни да искаме и изискваме информация от медицинския екип, да четем информираните съгласия, а не просто да слагаме подписа си и да отстояване приоритетите си.

“Не искам банка с окситоцин, предпочитам да почакам още”, “Не, не искам да ми пукате мехура изкуствено, предпочитам да се спука спонтанно”, “Не, предпочитам да остана в стаята си вместо в предродилна зала, щом разкритието е 2 см”, “Не, няма да остана в болницата с 2см разкритие, щом тоновете са добри, предпочитам да дойда отново като станат по-интензивни контракциите”, “Не, не съм съгласна да ми правите епизиотомия, предпочитам спонтанни разкъсвания” - ето няколко примера за това как може да комуникирате отказа си от дадена интервенция или болнична политика.

• Не бързайте със следващата бременност, преди да сте емоционално готова.

Новата бременност е нова отговорност. Разбираемо е, че искате нов шанс да преживеете раждането по по-различен, по-добър и удовлетворяващ начин, но не се впускайте в това, преди да сте постигнала вътрешен мир, преди да сте приела, че всяко преживяване ни дава ценен опит. Трябва известно време, за да поставите опита си в перспектива, да опознаете бебето, което вече имате и да се възстановите физически. 

• Направете усилие да си простите.

Бъдете мила към себе си. Какво е можело да се случи, ако… няма значение. Има много "ако", но Вие сте направила най-доброто, което сте могла при онези обстоятелства и със знанията, които сте имала към онзи момент. Let it go! Това е минало, вземете уроците от този опит и продължете напред. Случило се е така с причина. И с времето ще разберете защо и как това Ви е променило към по-добро. 

• Простете и на другите.

Всеки прави най-доброто спрямо собствения си опит и перспектива. Ако все пак смятате, че има нарушения спрямо човешките Ви права, нарушаване на болничните политики или пък е имало грубо и нехуманно отношение към Вас - тогава подайте жалба. Защото промяната зависи от нас. И ако не изискваме по-добри условия, по-добро отношение и уважителна грижа, тогава няма как да има позитивна промяна в сферата на майчиното и детско здраве. Вашето мнение има значение. Вашата гражданска позиция може да промени нечие негативно преживяване, затова не оставяйте нещата така. Освен с официално оплакване до болницата и съответните институции, може да оставите обратната си връзка по всички други достъпни канали (социални мрежи например, форуми, майчински групи). Как ще се приеме тази обратна връзка от медицинския екип/болнично заведение също е ключово - да приемаме градивна критика е много важно в контекста на добрата и ефективна комуникация. 

• Ако вече сте бременна или планувате скорошна бременност, се подгответе добре. Не само физически, но емоционално и ментално също.

Нагласата Ви е огромна част от позитивното преживяване на раждането. Да поемете отговорност от сега е необходимост. Първо си направете проучване кои източници на информация ще са Ви полезни и са базирани на реални научни доказателства. Училищата за родители, спонсорирани от различни марки продукти - не са правилното място за подготовка. Ако искате естествено физиологично раждане - търсете курсове, които се водят от акушерки, които практикуват акушерски модел на грижа, от дули и инструктори по раждане (предимство е, че предлагат индивидуална подготовка). Училищата, организирани от определени болнични заведения обичайно представят процеса на раждане през призмата на собствените им протоколи и политики. Но болничните протоколи не са за раждащите жени, а за организацията на работата на медицинския персонал и фокусът им не е вашето позитивно преживяване. 

Емоционалната и ментална подготовка включват също четенето/слушането на позитивни истории за раждане, заобикалянето с хора, които Ви подкрепят в избора Ви, упражнения за релаксация и дишане, подготовката на афирмации (позитивни утвърждаващи фрази), които да виждате всеки ден и да си повтаряте/слушате всеки ден, те ще са Вашата мантра по време на раждане, Вашата котва, когато се вглъбите в процеса. 

• За успешно раждане след предишно травматично такова е от изключителна важност да направите план за раждането си

Трябва да определите какви са приоритетите Ви: кои са нещата, които категорично искате да се случат различно този път, кои са нещата, с които можете да направите компромис, но и кои са онези, които са голямо НЕ за Вас. Можете да направите / обсъдите този план с вашата дула, акушерка или акушер-гинеколог.

Когато знаете как бихте искала да изглежда Вашето преживяване на раждането този път, изберете внимателно подкрепящ екип и място, което да ви осигури безопасна и спокойна среда, място, което Ви позволява да имате подкрепата на придружители и където планът Ви за раждане има реална стойност и ще бъде уважен.

Ако медицинското лице, което сте избрала да води раждането използва фрази като “ще позволя естествено раждане, ако”, “сигурно пак ще се наложи (секцио, индукция и т.н.)...”, “ще опитаме, ако тръгне раждане до датата на термин, ако ли не ще се наложи индукция/секцио” и други подобни, това трябва да са големи червени лампи за Вас, че този специалист няма изчаквателен подход към раждането и държи да контролира процеса вместо да го изчака да прогресира самостоятелно. Той няма да е склонен да следва или уважава исканията Ви, ако личната му перспектива е, че раждането трябва да се случи в рамките на определен график или че предното Ви раждане предопределя развоя на бъдещото такова или че раждащата жена има нужда от нечие позволение, за да роди детето си така, както природата е предвидила. Разбира се, че мнението на медицинските лица е от значение, когато бременността е рискова и има индикации за някакъв вид патология, но дори тогава следва раждащата жена да бъде запозната с различните алтернативи, техните предимства и минуси и да й се даде препоръка, а не позволение или разрешение. 

Вземете обратно отговорността в свои ръце, Вашето тяло - Вашето бебе - Вашето раждане! Вашият избор и Вашето преживяване! Може би най-важното нещо, което трябва да осъзнаете и приемете е, че Вие сте главното действащо лице в раждането си.

Желая Ви прекрасно и изцеляващо травмата раждане! Защото раждането може да е красиво, положително и удовлетворяващо събитие, ако поемете контрол и получите нужната подкрепа!